Воаяж, воаяж...
Когато пиша, съм покорна
на мислите си, чакащи в мене.
Да препътувам неуморно
поясното си делене
и да ги каня постоянно
на матинета, соарета,
и там, в представяне брилянтно,
надиплени, напудрени да светят.
Да се прелистват сред овации,
в които ще ме пращат на почивка.
И като съвършени грации,
излезли от най-добра отливка,
ще ми пращат картички
на своите постижения.
Да бъда горда с тях -
изпъкнали релефно върху мене...
И, глобусна, въртя се
и пиша пак покорно.
С пръст, където спра се,
там, в поредната гримьорна,
ще бъда пак и зрител,
и на театрална сцена,
а мислите ми-сценаристи -
ще се напишат в мене.
© Ниела Вон All rights reserved.
