11.06.2009 г., 23:33

... (вода)

767 0 25

Уморих се.

 В безкрая - дълбоки води.

Потопих се.

( в пороите вечни

на безводни мечти)

... влачих чужди луни,

празен дом,

чувах стъпки далечни...

...

 (Морска пяна прегръща солените дни,

уморено,  умората  връща...)

Ах, как искам накрая

и в мен да вали

денонощно, и още,  и още...

...

След дъждовен порой

празно пада  денят,

пренаписал е старото време,

влачи кални  води

и ехти ли,  ехти,...

рие старите  морски  каньони.

...

Уморената пяна -

 без дъх и сърце,

 уморено главица полага

 и попива във пясъка

 свойте нозе,

 а умората бяга ли, бяга...

http://www.youtube.com/watch?v=xTP9Ysl6yKA

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разля у мен океан от емоции този стих ....за кой ли път го казвам но ....хубаво ми е при теб !
  • Абсолютно пречистващо и освежаващо!
    Като отдих на ръба
    Поздрави!!!
  • Благодаря ви, че споделихте мислите ми ...
    джуди (Гинка Любенова Косева)
    NewClearFear (Георги Димов)
    galenaGV (Галена Воротинцева
    Жулли (Юлия Димитрова)
    Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Tchintova (Ирена чинтова-спасова)
    purko59 (Ангел Веселинов)
    feia (Вилдан Сефер)
    FRACLA (Мария Петрова-Йордано)
  • Прекрасно!удоволствие е да се чете такова произведение!
    Браво!
  • Уважаема, браво...
    Мъдрост и свежест в едно...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...