Уморих се.
В безкрая - дълбоки води.
Потопих се.
( в пороите вечни
на безводни мечти)
... влачих чужди луни,
празен дом,
чувах стъпки далечни...
...
(Морска пяна прегръща солените дни,
уморено, умората връща...)
Ах, как искам накрая
и в мен да вали
денонощно, и още, и още...
...
След дъждовен порой
празно пада денят,
пренаписал е старото време,
влачи кални води
и ехти ли, ехти,...
рие старите морски каньони.
...
Уморената пяна -
без дъх и сърце,
уморено главица полага
и попива във пясъка
свойте нозе,
а умората бяга ли, бяга...
© Нели Господинова All rights reserved.