14.12.2018 г., 13:36

Вода

487 3 3

Играя с шепите ти 
преди да ме лиснеш
върху очите си.
Измивам нощта от тях,
събуждам погледа, 
част от мен остава там 
и се вмъква в някоя 
невидима гънка, 
за да те наблюдава тайно. 
Изпиий ме, 
не изтезавай жаждата си, 
позволи ми да я утоля, 
кръвта ти ме иска,
аз съм основната
и съставка. 
Искаш ли да те измия 
свличайки цялата мръсотия 
наслоена върху кожата, 
да отпуша порите
задушени от нечисти 
налепи чернилки? 
Ще се вливам в теб, 
ти ще ме отливаш 
и ще имаш нужда 
отново да съм в теб.
Изпаря ли се  ще съхнеш, 
безнадеждно!
Ще чакаш! 
Горещо ще се молиш,
отнякъде да заваля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...