14.12.2018 г., 13:36 ч.

Вода 

  Поезия
319 3 3

Играя с шепите ти 
преди да ме лиснеш
върху очите си.
Измивам нощта от тях,
събуждам погледа, 
част от мен остава там 
и се вмъква в някоя 
невидима гънка, 
за да те наблюдава тайно. 
Изпиий ме, 
не изтезавай жаждата си, 
позволи ми да я утоля, 
кръвта ти ме иска,
аз съм основната
и съставка. 
Искаш ли да те измия 
свличайки цялата мръсотия 
наслоена върху кожата, 
да отпуша порите
задушени от нечисти 
налепи чернилки? 
Ще се вливам в теб, 
ти ще ме отливаш 
и ще имаш нужда 
отново да съм в теб.
Изпаря ли се  ще съхнеш, 
безнадеждно!
Ще чакаш! 
Горещо ще се молиш,
отнякъде да заваля.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??