Вода
Играя с шепите ти
преди да ме лиснеш
върху очите си.
Измивам нощта от тях,
събуждам погледа,
част от мен остава там
и се вмъква в някоя
невидима гънка,
за да те наблюдава тайно.
Изпиий ме,
не изтезавай жаждата си,
позволи ми да я утоля,
кръвта ти ме иска,
аз съм основната
и съставка.
Искаш ли да те измия
свличайки цялата мръсотия
наслоена върху кожата,
да отпуша порите
задушени от нечисти
налепи чернилки?
Ще се вливам в теб,
ти ще ме отливаш
и ще имаш нужда
отново да съм в теб.
Изпаря ли се ще съхнеш,
безнадеждно!
Ще чакаш!
Горещо ще се молиш,
отнякъде да заваля.
© Misteria Vechna All rights reserved.
