Водопад...
Водопад от коси те залива...
Вечер, лягащ си до мен,
ги отмяташ – закачка грижлива,
бягство от забързания ден.
Полуоблегнат на ръката си,
изпиваш всеки мой проблем...
Полуусмихнат – както можеш само ти,
ми връщаш вземаното всеки ден.
Усмихваш се на моята усмивка,
оставяш се на моите очи.
Отпиваш устните ми, живи...
Обичам те – това личи.
Откриваш вечер в мен жената,
откриваш нови сили в мен...
Даряваш ме със любовта, която
не са ми давали дори за ден.
Оставяш вечер водопада
да те закача с бляскави вълни.
И радваш се - на мен и водопада,
водопада от коси...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Крис Всички права запазени
