Войн
Войнът никога не губи надежда,
независимо битката как му изглежда.
Не очаква смирено шанс за победа,
предизвиква страха - в очите го гледа.
Но битката никога не е приятна,
дърпа те бързо в пропастта необятна.
Пропадаш с всяка следваща стъпка,
щом за надмощие си воден от тръпка.
Наслада ли е кръв да напои земята?
С лоши новини да чукат на вратата?
Очи на детенце неистово да плачат,
защото си на целия му свят палачът?
Водиш ли битка от злобата воден,
вместо воден от стремеж благороден,
ще ти вземе повече, отколкото дава -
Пирова победа постигнал си тогава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени
