Борба пак настана!
Огньове хвърчат,
отваря се рана,
боговете мълчат,
и си викат охрана.

Война е голяма,
не воини я водят обаче,
а сърцата на обидени двама...
Огнени думи,
душевни рани!
Той псува, тя плаче.

О, тишина...
Злокобна и гадна е тя!
Любовта е там, но не стига.
Тя само за него копня,
а на него окото не мига...
Любовта обаче не избледня!

Има ли край щастлив?
Ще спрат ли най-сетне сълзите?
А може би негодника горделив,
пак ще забива стрелите?

Има щастлив край да!
Заедно или не,
Щастие има!
Дори и да не е по две!