Война

С непочтителни усмивки криещи се в падащия ден,

войната точи нокти за да ги забие в своята плячка.

С очи на хищник в пълна крачка, лежи под мрачен воал,

и дебне с черна маска, държейки хората си в плен;

— войната е залъгалка за лудите, техен окултен ритуал!...

Над кални реки, кръжи под аленочервени небеса,

тя се носи по вихъра и звънти с хиляди крясъци.

Войната сипе кръв от своя нос и уста, разпалва пламъци,

ослепява със своите блясъци, и се крие в пепелта;

— войната поражда адска суша по човешката земя.

С отрова кърми отрочетата си сладко,

и потрива ръцете си доволна в мръсотия голяма.

Войната е димяща лула, която вцепенява и рови яма,

а завесите й разделят сукалчета от майчиното мляко;

— войната попива раните си със злато и коприна.

Тя лети като бухал в нощта,

и тлееща искра гори в нейните очи.

Бичът на войната поразява с адови лъчи,

и на мирните оставя белези за вечността;

— децата й лежат замръзнали като ярки призраци под сивата мъгла.