27.05.2024 г., 0:03

Война

530 0 1

Къде избяга, моя музо?

Уплашена ти онемя

Изостави душата заключена в клетка

на неизразима мъка и самота

 

Изостави я, щом стана страшно

и когато трябваше да се говори, ти мълча

но върнеш ли се, няма да се сърдя

и моля те единствено – ела

 

Ела, защото трябва да разкажем как

в поредната война брат убива брат,

кръвта как напоява тъжната земя,

а Смъртта изпраща още гибелни ята

 

Детските сълзи пълнят езера

С такава ужасяваща цена

какво си струва да платите?

В поквара давят се мечтите

 

Рухна и бетонната стена,

събрала на дните водите

Отприщени удавиха труда

понесоха студени трупове

и ледена забрава по света

 

Погребани сред руини на сграда

безименните жертви спят

и няма повече да видят светлината

на своята мозайка, унищожена от снаряда

 

Протегнали ръце към слънцето високо

красиви и щастливи стройни хора там

сияеха; детенце синеоко

усмихваше се с тих уверен плам

 

Искряха там и три велики думи,

дишащи със кирилските букви

в мозаечните изумруди

на пъстра простота:

 

Мир

           дружба

                          свобода

 

Снарядът се изсмя и заличи вселени

зее само страшна рана днес

кръвта пролята сее злокобни идеи:

Война, омраза и разруха, гнет

 

Кажете ми, кой отрежда за смъртта билет?

и трябва ли на този бог свиреп

и ние да се кланяме

 

Пропадаме

насочено е дулото на времето димящо

към нашите души

Музо, събуди се, че е страшно

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво пишеш. Имаш талант. Прочетох назад твои неща и ми харесаха.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...