29.06.2007 г., 19:40 ч.

ВОЙНА 

  Поезия
564 0 10
Ехтят камбани.
Покълва мъката.
Струи послание,
но твърде скъпо е.

Блестят в ума
маски и кървища.
Гори страха
дори и в сънища.

Жените вехнат...
Мъже умират...
Надежди сетни
назад се взират.

Напред е пусто
и зее яма.
Бездънно спускане,
друг изход няма.

Ехтят камбани
концертно мощни.
Който остане,
се стряска нощем...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??