ВОЙНА
Покълва мъката.
Струи послание,
но твърде скъпо е.
Блестят в ума
маски и кървища.
Гори страха
дори и в сънища.
Жените вехнат...
Мъже умират...
Надежди сетни
назад се взират.
Напред е пусто
и зее яма.
Бездънно спускане,
друг изход няма.
Ехтят камбани
концертно мощни.
Който остане,
се стряска нощем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
