ВОЙНА
Покълва мъката.
Струи послание,
но твърде скъпо е.
Блестят в ума
маски и кървища.
Гори страха
дори и в сънища.
Жените вехнат...
Мъже умират...
Надежди сетни
назад се взират.
Напред е пусто
и зее яма.
Бездънно спускане,
друг изход няма.
Ехтят камбани
концертно мощни.
Който остане,
се стряска нощем...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
