Война на световете
Аз знам, че си жена и твоят свят
със мъжкия ми огън ще воюва,
ще ме разпалва с галещ аромат,
в съня ми тиха нежност ще вълнува.
Жена съм и попаднах в твоя плен,
челото ти със устни щом докоснах.
Душата ти с перо погали мен
и дяволски ума ми омагьоса...
Раняваш ме дълбоко със очи,
убиваш ме със жадните ми мисли.
Не ме докосвай в сбъднати мечти
със устни, утолили всички липси.
Аз всичко свое искам да ти дам,
кошмарите - до дъх да разпилея.
Със мен не ще си ни секунда сам,
неволи двама да преодолеем.
Тъй май е речено със Божи знак –
сърцето ти в ръцете ми да грее...
Ще съм ти пленник от зори до мрак -
окови в нас любовни да излеем.
автори: Михаил Цветански (ekstasis) и Яна Котева (imperfect)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
