Войник
„Безсилен съм! Посърнах в мрак“ -
помисли си отчаяно войникът.
„Виновен и наивен съм – глупак!
Останах сам, изгубен в пущинака…“
„Криле да имах – щях да отлетя!
Че мойта битка тихо ме откъсна,
пожертва ме без слава, без цветя,
без никаква надежда да възкръсна.“
„Надигнах се измръзнал от окопа
на мойте мисли - пленник, без другар.“
Огледа се стремително за помощ -
намери пепелта на загасен пожар.
Закрачи бавно през полята голи,
избърса се от лепкавата кал,
и болката изтръгна без да моли,
потисна храбро леещата се печал.
Напред към хоризонта се загледа,
свали оръжието в символ на протест:
„От битката излизам без победа,
но с вяра и свободен, воин със чест!‘‘
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Димитров Всички права запазени
