1.02.2024 г., 18:07 ч.

Врабче в храма 

  Поезия
149 3 5

ВРАБЧЕ В ХРАМА

 

Додето посребрявах на брада, през пръстите ми злато не потече,

и носеше мълвата из града, че прося милостиня в храма вечер,

а аз се молех Богу с глас горещ на всички хора да даде сполука,

и пет пари да имах, палех свещ, и молех се – за вас да заблещука,

и вярвах – пред иконите стишен, че този свят е Обич – и Надежда,

 

и си провождах своя мъчен ден със вярата, че Господ ни наглежда,

и доживях смирено участта да съм побратим с просяка пред храма,

най-светлата молитва си чета – да няма смърт, и болести да няма,

и слънчицето пак да напече над всякое – край мен, добро човече.

Във храма връхлетялото врабче молитвата ми с "Чик-чирик!" изрече.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??