Врабче в храма
ВРАБЧЕ В ХРАМА
Додето посребрявах на брада, през пръстите ми злато не потече,
и носеше мълвата из града, че прося милостиня в храма вечер,
а аз се молех Богу с глас горещ на всички хора да даде сполука,
и пет пари да имах, палех свещ, и молех се – за вас да заблещука,
и вярвах – пред иконите стишен, че този свят е Обич – и Надежда,
и си провождах своя мъчен ден със вярата, че Господ ни наглежда,
и доживях смирено участта да съм побратим с просяка пред храма,
най-светлата молитва си чета – да няма смърт, и болести да няма,
и слънчицето пак да напече над всякое – край мен, добро човече.
Във храма връхлетялото врабче молитвата ми с "Чик-чирик!" изрече.
© Валери Станков All rights reserved.
