valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
2.05.2009 г., 8:42 ч.

Врабчешка случка 

  Поезия
522 0 10

Разговаряха две врабчета
между два храста къпинени.
Бяха съвсем разгневени
и доста наперушинени.
Първото каза с насмешка:
- Я се (вулгарност) в перата,
не ми се дръж по човешки
да не ти счупя крилата!...
- Ти ли бе? - второто рече -
Ти си от жалкия сектор.
Аз съм тарторът вече!...
- Бил си, ама не си директор....
Почнаха да се налагат,
ама съвсем по юнашки
и засвистяха тогава
няколко прашки хлапашки.
- Да бягаме. - креснаха вкупом - 
Да си спасиме душите...
Тяхната смелост се срути
и се изля от петите...
Сега се прегръщат и топлят. 
Споменът ги разсмива.
С човки перата си чоплят,
заедно вечер заспиват.

Доста такива "врабчета"
срещал съм и сред нас.
Те си намират късмета
в по-ранен и в по-късен час.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??