Врабчешка случка
Разговаряха две врабчета
между два храста къпинени.
Бяха съвсем разгневени
и доста наперушинени.
Първото каза с насмешка:
- Я се (вулгарност) в перата,
не ми се дръж по човешки
да не ти счупя крилата!...
- Ти ли бе? - второто рече -
Ти си от жалкия сектор.
Аз съм тарторът вече!...
- Бил си, ама не си директор....
Почнаха да се налагат,
ама съвсем по юнашки
и засвистяха тогава
няколко прашки хлапашки.
- Да бягаме. - креснаха вкупом -
Да си спасиме душите...
Тяхната смелост се срути
и се изля от петите...
Сега се прегръщат и топлят.
Споменът ги разсмива.
С човки перата си чоплят,
заедно вечер заспиват.
Доста такива "врабчета"
срещал съм и сред нас.
Те си намират късмета
в по-ранен и в по-късен час.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
