Врабчо
858
0
0
И стъпва Врабчо със нагласа,
във строеж домът му е сега.
Уж майстор е, а нещо втаса,
срокове пропуска на часа.
За зла съдба, по-зла от сатаната,
Врабчовица главоболието хвана.
Върти опашка, сочи в бурна яд.
Недоволна е! Какъв е този занаят?!
Бързо чертежите разгръща.
Нещо е различно - констатира тя.
Къде е покривът на тази къща?!
Мръщи се - потънахме в срамота!
Врабчо гордо се изправя.
Покрив тук не трябва!
Човек създал е сушина -
хангар със слама и храна.
Затова те моля, драга,
без други сантименти!
Научи се да подхождаш с вяра,
на мъжа си в трудните моменти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Митев Всички права запазени
