За зла съдба, по-зла от сатаната, 
Врабчовица главоболието хвана.
Върти опашка, сочи в бурна яд.
Недоволна е! Какъв е този занаят?!

Бързо чертежите разгръща.
Нещо е различно - констатира тя.
Къде е покривът на тази къща?! 
Мръщи се - потънахме в срамота!

Врабчо гордо се изправя.
Покрив тук не трябва!
Човек създал е сушина - 
хангар със слама и храна.

Затова те моля, драга,
без други сантименти!
Научи се да подхождаш с вяра,
на мъжа си в трудните моменти!