Врабчови неволи
До прозореца на клонче,
мъничък като бонбонче,
Врабчо сив зачурулика
мама Врабка да извика.
Сам изскочил от дома,
но за жалост и беда
не могъл да полети,
а на клон се закачил.
Записука, зацвърча:
"Мамо, стана днес беля,
моля те, при мен ела,
че от страх и студ сега
ще замръзна на мига.
Ледено е, заскрежено,
тъй високо е за мене,
как със малките крилца
да политна... Ще умра."
Тъй детето ги редеше
и гласчето му кънтеше,
ронеше сълзи, горчиво,
а сърце се беше свило.
Дълго плака то горкичко,
позабравено от всички.
А отвънка притъмня...
наближаваше нощта.
Изведнъж, не знам от где,
стрелна се едно врабче,
май че Врабка бе това,
майчицата му добра.
Рожбата си щом съзря
тя запърха със крила,
с човка клонче залюля и...
бонбонът изхвърча.
Смело мама го подхвана,
с дъх го сгря, а после двама
полетяха към дома...
Водени от любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
