tanq_mezeva (Таня Мезева)
1590 21273
10.01.2016 г., 17:04 ч.  

Врабчови неволи 

  Поезия » За деца
1273 0 7

До прозореца на клонче,

мъничък като бонбонче,

Врабчо сив зачурулика

мама Врабка да извика.

Сам изскочил от дома,

но за жалост и беда

не могъл да полети,

а на клон се закачил.

Записука, зацвърча:

"Мамо, стана днес беля,

моля те, при мен ела,

че от страх и студ сега

ще замръзна на мига.

Ледено е, заскрежено,

тъй високо е за мене,

как със малките крилца

да политна... Ще умра."

Тъй детето ги редеше

и гласчето му кънтеше,

ронеше сълзи, горчиво,

а сърце се беше свило.

Дълго плака то горкичко,

позабравено от всички.

А отвънка притъмня...

наближаваше нощта.

Изведнъж, не знам от где,

стрелна се едно врабче,

май че Врабка бе това,

майчицата му добра.

Рожбата си щом съзря

тя запърха със крила,

с човка клонче залюля и...

бонбонът изхвърча.

Смело мама го подхвана,

с дъх го сгря, а после двама

полетяха към дома...

Водени от любовта.

© Таня Мезева Всички права запазени

За всички, в които детето още живее.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Майчината обич е навсякъде!
    Обичам произведенията за деца, леко и непосредствено ни казват много!
  • Много сполучлива творба
  • Благодаря от сърце!
  • Лелеее..., - вълшебно, възхищавам се на тази поетеса..., прекрасно олицетворяване на майчината обич и всеотдайност...!!!
    "Рожбата си щом съзря
    тя запърха със крила,
    с човка клонче залюля и...
    бонбонът изхвърча."
  • Чудесно детско стихче!
  • Много е хубаво! Поздрав и от мен!
  • Благодаря за поетичния поздрав!!!
Предложения
: ??:??