tanq_mezeva (Таня Мезева)
1590 21273
Jan 10, 2016, 5:04 PM  

Врабчови неволи 

  Poetry » For kids
1272 0 7

До прозореца на клонче,

мъничък като бонбонче,

Врабчо сив зачурулика

мама Врабка да извика.

Сам изскочил от дома,

но за жалост и беда

не могъл да полети,

а на клон се закачил.

Записука, зацвърча:

"Мамо, стана днес беля,

моля те, при мен ела,

че от страх и студ сега

ще замръзна на мига.

Ледено е, заскрежено,

тъй високо е за мене,

как със малките крилца

да политна... Ще умра."

Тъй детето ги редеше

и гласчето му кънтеше,

ронеше сълзи, горчиво,

а сърце се беше свило.

Дълго плака то горкичко,

позабравено от всички.

А отвънка притъмня...

наближаваше нощта.

Изведнъж, не знам от где,

стрелна се едно врабче,

май че Врабка бе това,

майчицата му добра.

Рожбата си щом съзря

тя запърха със крила,

с човка клонче залюля и...

бонбонът изхвърча.

Смело мама го подхвана,

с дъх го сгря, а после двама

полетяха към дома...

Водени от любовта.

© Таня Мезева All rights reserved.

За всички, в които детето още живее.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Майчината обич е навсякъде!
    Обичам произведенията за деца, леко и непосредствено ни казват много!
  • Много сполучлива творба
  • Благодаря от сърце!
  • Лелеее..., - вълшебно, възхищавам се на тази поетеса..., прекрасно олицетворяване на майчината обич и всеотдайност...!!!
    "Рожбата си щом съзря
    тя запърха със крила,
    с човка клонче залюля и...
    бонбонът изхвърча."
  • Чудесно детско стихче!
  • Много е хубаво! Поздрав и от мен!
  • Благодаря за поетичния поздрав!!!
Random works
: ??:??