Враната
Остатъци от сол в неясна рана
придават вкус на блудкавия делник.
Заема стойка на прозореца ми врана.
И аз заемам стойка, но е челна.
И враната се смее адски нервно.
Краде от лъскавата слюда до перваза.
И враната е черна, черна, черна...
А черното ни учат да го мразим.
Обаче я обичам. Във неделя.
В останалите дни съм по-заета.
В останалите дни по нея стрелят
със прашките си малките момчета.
Аз нямам време. Просто нямам време
за нея, затова шест дни я стрелям
с отсъствие. А тя, и незастреляна,
със сигурност умира във неделя.
© Елена Биларева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Отдели повече време на любимият си. Иначе ще останеш като риба без сол и слюда по себе си. С най добри пожелания
-
Благодаря ви!
-
Много ми допадна ! Браво !
-
Получих голямо удоволствие от прочетеното! Поздравления!
-
Харесах!
-
Black is Beautiful
Мисля, че отдавна вече ни учат да не мразим черното... друг е въпросът колко вдяваме -
Доника, на челна стойка виждаш света наобратно
Кети, може би защото не го разбираме. Май когато не разбираме нещо, сме склонни да го мразим.
Благодаря и на двете! -
А защо ни учат да мразим черното? Ако знаеш как ми разчовърка душицата... брависимо!
-
И аз заемам стойка, но е челна.
Аз също. Благодаря ти, Ели. Поздрави! -
Емо, Дочка, Динко, благодаря ви за коментарите!
Динко, не знам защо правиш тази асоциация, но се радвам, че текстът те е провокирал да я направиш.
Хубав ден на всички! -
не успях да схвана всичко, но не знам защо правя асоциация с черни букви върху бял лист...
-
Във всекиго живее нещо черно
В един е спомен,в друг е петънце,
понякога е нещо като белег
от сянка върху цялото лице...
Омраза ли е-винаги е в черно
дори и мъртво черното оставя
следи от сажди-маска и небрежност.
Светът е остров между черното и бялото...
Аплодисменти и от мен! -
Много харесах Ели. Страхотно както винаги. Поздравявам те
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
