niabg13 (Евгения Калъчева)
44 25
4.06.2010 г., 16:40 ч.

Врата 

  Поезия
644 0 7

Последна съм. Пред мене е врата.

Дали да я отворя, аз се питам.

Сама съм, но и тази самота

ще бъде път към чувството, че дишам.

 

Единствена не съм, но съм сега -

обезверена - трудно е да искам

и трудно е да имам, но врата -

пред мене има, ако го поискам.

 

Предишна съм и друга, но нощта

е същата, макар и нетипична,

критична съм типично към една

изгубена надежда за предишност.

 

Съм себе си и друга, а света

е всякакъв, това е крехък смисъл.

Не разумът е моята душа.

И имам ли душа дори, се питам.

 

И питам, и се търся, и греша,

и грешките поправям, за да искам -

пред мене и зад мен една врата

поне да има, за да има смисъл.

 

Отварям я... Отварям я сега.

Ще вляза и изляза  и ще имам

ключа за нея и ако реша,

и друга ще отворя, пък ще видим...

© Евгения Калъчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пленяващ и много силен стих - звучи искрено и естествено! Поздрав от сърце!
  • Харесах, особено последните два куплета!
    Поздрави!
  • Сетих се за един разкошен стих на Н.Рьорих за многото врати.
    На всичките пишело:"Не преминавай", а само на посладната - "Премини!".
    Та ето такива чувства предизвиква твоята прекрасна творба.
    Комплименти !!!
  • Много хубав стих,браво!
  • Ами,има стихове които се изливат съвсем естествено,сякаш сами се пишат.А
    този е един от тях.
  • !!!
  • Ето, това е естествено, римите са естествени и завършени, толкова свободно се леят, че смисълът в тях е достатъчен, повече не е нужно!
    Хареса ми, това се стремя да постигна и аз, не винаги успявам, а ти успяваш винаги! И аз имам на какво да те науча.
Предложения
: ??:??