Врата
Последна съм. Пред мене е врата.
Дали да я отворя, аз се питам.
Сама съм, но и тази самота
ще бъде път към чувството, че дишам.
Единствена не съм, но съм сега -
обезверена - трудно е да искам
и трудно е да имам, но врата -
пред мене има, ако го поискам.
Предишна съм и друга, но нощта
е същата, макар и нетипична,
критична съм типично към една
изгубена надежда за предишност.
Съм себе си и друга, а света
е всякакъв, това е крехък смисъл.
Не разумът е моята душа.
И имам ли душа дори, се питам.
И питам, и се търся, и греша,
и грешките поправям, за да искам -
пред мене и зад мен една врата
поне да има, за да има смисъл.
Отварям я... Отварям я сега.
Ще вляза и изляза и ще имам
ключа за нея и ако реша,
и друга ще отворя, пък ще видим...
© Евгения Калъчева All rights reserved.
