Врата за възкръсване
Заключи нежността ми на тази поляна.
Почувствай я пак
с върховете на пръстите.
Нарисувай ми дъжд. Излекувай ми раните.
Остави ми врата за възкръсване.
Засънувай до мен,
без да искаш в замяна
нито залък от мен, нито късче.
Нарисувай ми ден,
нека грешна да стана!
Развенчай ме,
свали ме от кръста.
Преглътни ме. Аз искам да рукна във тебе,
като кръв, като ярост изляна!
Нарисувай ми дъжд, изсънуван, лечебен.
Докосни ме
на тази поляна.
Почувствай я пак
с върховете на пръстите.
Нарисувай ми дъжд. Излекувай ми раните.
Остави ми врата за възкръсване.
Засънувай до мен,
без да искаш в замяна
нито залък от мен, нито късче.
Нарисувай ми ден,
нека грешна да стана!
Развенчай ме,
свали ме от кръста.
Преглътни ме. Аз искам да рукна във тебе,
като кръв, като ярост изляна!
Нарисувай ми дъжд, изсънуван, лечебен.
Докосни ме
на тази поляна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
