May 8, 2007, 10:06 PM

Врата за възкръсване

  Poetry
1.1K 0 7
Заключи нежността ми на тази поляна.
Почувствай я пак
                               с върховете на пръстите.
Нарисувай ми дъжд. Излекувай ми раните.
Остави ми врата за възкръсване.
Засънувай до мен,
                                  без да искаш в замяна
нито залък от мен, нито късче.
Нарисувай ми ден,
                                  нека грешна да стана!
Развенчай ме,
                         свали ме от кръста.
Преглътни ме. Аз искам да рукна във тебе,
като кръв, като ярост изляна!
Нарисувай ми дъжд, изсънуван, лечебен.
Докосни ме
                      на тази поляна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...