14.01.2012 г., 13:18 ч.
Вратата
746
0
0
Почуква се тихо,
отварям вратата.
Вратата на моето сърце.
А отсреща стои,
вече добре ми позната.
Самота като невинно дете.
Опитвам се плахо
да затворя вратата.
Да остане отвън на студа.
Но тя е по-силна
и отваря вратата.
И нахлува във мен САМОТА.
отварям вратата.
Вратата на моето сърце.
А отсреща стои,
вече добре ми позната.
Самота като невинно дете.
Опитвам се плахо
да затворя вратата.
Да остане отвън на студа.
Но тя е по-силна
и отваря вратата.
И нахлува във мен САМОТА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Даниела Андреева Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
