Jan 14, 2012, 1:18 PM

Вратата 

  Poetry
677 0 0

Почуква се тихо,

отварям вратата.

Вратата на моето сърце.


А отсреща стои,

вече добре ми позната.

Самота като невинно дете.


Опитвам се плахо

да затворя вратата.

Да остане отвън на студа.


Но тя е по-силна

и отваря вратата.

И нахлува във мен САМОТА.

© Даниела Андреева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??