Почуква се тихо,
отварям вратата.
Вратата на моето сърце.
А отсреща стои,
вече добре ми позната.
Самота като невинно дете.
Опитвам се плахо
да затворя вратата.
Да остане отвън на студа.
Но тя е по-силна
и отваря вратата.
И нахлува във мен САМОТА.
© Даниела Андреева All rights reserved.