15.09.2007 г., 11:18

Вратата

1.4K 0 15
Тази врата,за която говоря,
уж е прозрачна,уж е достъпна,
а не успявам да я отворя
и тя не иска да се отдръпне.

Там зад вратата,е всичко красиво,
всичко е лесно,всичко успешно.
Пътят ми стига до там и завива
и се завръща назад безутешно.

Все се надявах-друг да отключи
тази врата и мълчах съкрушена.
Стана ми страшно,когато научих....
Тази врата се намирала в мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...