14.07.2011 г., 20:13

Вратичка

676 0 14

Въртящата малка вратичка

е пропуск към твойто сърце!

През нея минаваха всички -

до тебе един само спре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно,само ти го можеш това.!
  • Николай, благодаря ти от сърце. Предлагам с тебе да напишем цикъл стихотворения за машините и хората. Мисля, че ще се получи, защото са в кръвта ни. Поздрави!
  • Иване, браво! Като знам с каква любов и упоритост работиш по Системите за достъп, имах намерение да напиша нещо за твоите врати, но ти ме изпревари. Конструирането е любовна поезия, която одушевява машините. КОНСТРУКТОР - ПОЕТ! Или обратно?
    Поздрави, приятелю - колега!
  • Ключето дали ще намеря? -
    сред купа сено то блести,
    към тебе отварящо двери
    през малки въртящи врати.
  • Той пропускът, с име любов е,
    на карта със чип, не ключе,
    и щом на вратичката пасне,
    отваря се всяко сърце!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...