12.07.2022 г., 10:13

Време

759 4 9

Часовникът трака

въртят се стрелките

два  коня завързани в пряг

движат се бавно

а бързо напредват

сякаш летят във галоп

Горе луната

поглежда ме тъжно

чух ѝ нейният  смях

заплете в косите ми

кичур от мъдрост

а часовника отмерва тик- так, тик- так

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,миличка,,,всеки ден почти, виждам на конете му, мои скъпи приятели как си отиват Благодаря ти, че се отби на моята страничка, Мине! Хубав да е денят ти!
  • Много хубаво, замислящо, Руми, то времето от нас не се интересува, защото няма предел, ние обаче имаме ограничено и с всеки тик - так, губим от него. Поздравявам те!
  • Благодаря ви момичета, мили Таня, Руми, благодаря ви за топлината която ми дадохте! Бъдете здрави и творете! С прегръдка!
  • "движат се бавно,
    а бързо напредват"
    Време, то си знае ама ние не сколасваме. Поздравления!
  • Часовникът си трака и не мисли,
    че времето със него си лети.
    Стрелките състезават се по писти,
    без да срещат своето преди.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....