8.12.2009 г., 0:56

Време

900 0 0

 

Някой по следите ми върви,

върви сред дебри необятни.

Вятър брули го, дъждът вали,

звездите крият лицата си златни

зад облачно черни воали,

калта се вледенява и пращи.

 

Някой жадно ме претърсва,

разравя и руши във мен,

със крясък върхове разтърсва,

стихиите поставя в плен.

 

Реките спират хода бързотечен

и блъскат се горещо във гърдите.

В миг забива ново сърце,

в друг затварят се очите.

 

А ти се мъчиш да ме разбереш

и в мен се скиташ денонощно,

ала усещаш - скоро ще умреш

и ще се изгубиш в мен безмощно.

 

След тебе други ще дълбаят в мен,

но все така безбрежен ще остана.

Нима не вярваш, с всеки ден

аз заздравявам с всяка нова рана.

 

Обливан съм и с кървави потоци,

поглъщал съм обстрели неведнъж,

преминал съм през всичките пороци,

през огнени лавини, леден дъжд.

 

Във мене климатът е странен –

полярна вечер и полярен ден.

Днес ти се струвам тъй константен,

а утре пак съм променен.

 

И някъде измежду този пейзаж

безпътен пътник пак претърсва мене.

Мен -  необятният и неразбран.

Мен,  когото ти нарече ВРЕМЕ.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...