Време
Затворен съм между миналото и настоящето.
А си мисля за бъдещето - нежен полъх на
вятъра по набразденото от бръчки лице.
Стоя като пътник, чакащ последния влак,
но знаещ, че няма да дойде.
Минало.Толкова далечно, а всъщност
толкова близо - като усмивка по устните
на малко дете.
Настояще. Толкова реално и сякаш безкрайно,
като капка сълза, която се ражда
върху нечие лице.
Надежда. Забравена, както винаги, някъде
там, между минало и настояще.
А аз все повече очаквам и
се взирам в бъдеще - толкова красиво
и толкова нежно, а всъщност неясно.
Остава ми само нежният полъх на вятъра,
върху моето набраздено от бръчки лице.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Малин Милков Всички права запазени
