sanctus (Малин Милков)
12 25
15.12.2009 г., 21:35 ч.

Време 

  Поезия
1086 0 7

Затворен съм между миналото и настоящето.
А си мисля за бъдещето - нежен полъх на
вятъра по набразденото от бръчки лице.

Стоя като пътник, чакащ последния влак,
но знаещ, че няма да дойде. 

Минало.Толкова далечно, а всъщност 
толкова близо - като усмивка по устните 
на малко дете.

Настояще. Толкова реално и сякаш безкрайно,
като  капка сълза, която се ражда 
върху нечие лице.

Надежда. Забравена, както винаги, някъде
там, между минало и настояще.

А аз все повече очаквам и
се взирам в бъдеще - толкова красиво
и толкова нежно, а всъщност неясно.

Остава ми само нежният полъх на вятъра,
върху моето набраздено от бръчки лице.

© Малин Милков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??