“Време”
Загледан все в безкрая аз се питам,
Колко е това време?
Кому е нужно?
Как да го наричам?
Време ли е или нещо друго,
със думи аз се все на търсене обричам,
със думи все на Времето разчитам
и неговото име обвинявам
за самотата във горите и полята!
Луната още спи, а слънцето игриво я закача, но надали ще има време да я целуне нежно по ръката.
И самодивите и те са тихи,
щом въпроса си за Времето задавам.
Едната шепне само тихо:
“Илюзия е, няма име, туй нащо време - само миг от самотата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Синьо момиче Всички права запазени
