Време е
Време е да преглътна сълзите,
време е да си тръгна от теб,
но, знаеш ли, липсват ми дните,
в огън превръщащи лед.
Миналото е черна преграда,
невещаеща нищо добро,
сърцето от спомени страда,
кървящо в свойто легло.
В окови мечтите превърнати,
постоянно ме връщат назад,
а стонове… тихи, изтръгнати
възбуждат най-страшния глад
за мъничка капка от щастие,
за трохи от наш’та любов,
а думите, тези, безгласните,
заглъхват с живота суров.
Време е вече. Първата крачка
ми струваше две-три сълзи.
Но, знаеш ли? Няма да плача
за стари, отминали дни.
Илияна Дадарова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Или Дадарова Всички права запазени
