Време е
Време е да преглътна сълзите,
време е да си тръгна от теб,
но, знаеш ли, липсват ми дните,
в огън превръщащи лед.
Миналото е черна преграда,
невещаеща нищо добро,
сърцето от спомени страда,
кървящо в свойто легло.
В окови мечтите превърнати,
постоянно ме връщат назад,
а стонове… тихи, изтръгнати
възбуждат най-страшния глад
за мъничка капка от щастие,
за трохи от наш’та любов,
а думите, тези, безгласните,
заглъхват с живота суров.
Време е вече. Първата крачка
ми струваше две-три сълзи.
Но, знаеш ли? Няма да плача
за стари, отминали дни.
Илияна Дадарова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Или Дадарова Все права защищены
