Време е

25 окт. 2011 г., 17:10

Поэзия

492 0 3

Време е да преглътна сълзите,

време е да си тръгна от теб,

но, знаеш ли, липсват ми дните,

в огън превръщащи лед.

Миналото е черна преграда,

невещаеща нищо добро,

сърцето от спомени страда,

кървящо в свойто легло.

В окови мечтите превърнати,

постоянно ме връщат назад,

а стонове… тихи, изтръгнати

възбуждат най-страшния глад

за мъничка капка от щастие,

за трохи от наш’та любов,

а думите, тези, безгласните,

заглъхват с живота суров.

Време е вече. Първата крачка

ми струваше две-три сълзи.

Но, знаеш ли? Няма да плача

за стари, отминали дни.

Илияна Дадарова

mimamina (Мина Конарова)

2011-10-25T18:50:41+03:00

Няма да плача за стари,отминали дни!Добра Борба!Силен стих !Браво!
elenasim1 (Елeна)

2011-10-25T18:47:05+03:00

!...
mariniki (Магдалена Костадинова)

2011-10-25T17:48:12+03:00

чудесно казано и написано...
много, много ми хареса..
Илияна, сърдечно..