Време е!!!
В какво се превърнахме, хора?...
Такива ли бяхме, такива ли станахме -
да бъдем, не чужда опора,
а просто - сеир наблюдатели.
Къде ни отидоха чувствата
/да, после е лесно да плачем/,
но видим ли ножът и брадвата,
страхът пред достойнството крачи.
Душите бездушно затворили,
/ни чул, ни видял, ни разбрал/,
превръщат ни в сенки и зомбита
във свят, що без чест е умрял.
Че лесно е други да хулим,
/държава, родина, народ.../,
а в свойта черупка да молим,
единствено с нас да е Бог.
Докога ще сме глухи и зрители
на тази безумна война?
Докога ще оставаме мнителни,
че всеки е тук със вина?
Е, време е! Нека отхвърлим
дявола черен на глас.
Злото в ада навеки да върнем,
та децата ни бъдат сред нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
