Време е!!!
В какво се превърнахме, хора?...
Такива ли бяхме, такива ли станахме -
да бъдем, не чужда опора,
а просто - сеир наблюдатели.
Къде ни отидоха чувствата
/да, после е лесно да плачем/,
но видим ли ножът и брадвата,
страхът пред достойнството крачи.
Душите бездушно затворили,
/ни чул, ни видял, ни разбрал/,
превръщат ни в сенки и зомбита
във свят, що без чест е умрял.
Че лесно е други да хулим,
/държава, родина, народ.../,
а в свойта черупка да молим,
единствено с нас да е Бог.
Докога ще сме глухи и зрители
на тази безумна война?
Докога ще оставаме мнителни,
че всеки е тук със вина?
Е, време е! Нека отхвърлим
дявола черен на глас.
Злото в ада навеки да върнем,
та децата ни бъдат сред нас!
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотно си изразила позицията си,Таня/ни чул,ни видял,ни разбрал.../!А уж настана време да можем всичко да кажем,не както преди-само във вид на вицове/но зарад тях се отиваше и в Белене!/Но...старите вече наистина не смеят,а най- младите.....о,на тях им харесва всичко днешно!Остава златната среда,да казват всичко и гласно!! Браво!
-
"...страхът пред достойнството крачи." Таня, сериозен граждански патос! Страх или апатия? Замисли ме! Разсънването! Как и кога ли се случва? Прочитът поражда асоциации с "Елегия" на Ботев. Поздравления!
-
Много е силно, Таня! Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав за бързата реакция... Ужасно е... Не ми се говори...