Време неразделно

"Време неразделно"   Време неразделно е, с мен остава и ще си иде,       подобно на другите две, онези на раждане и умиране,      като тях помни се, часът, когато казах: обичам те! Те записват се, защото след тях ново почва се. Време да мине, истинско ли е, не ще угасне. Така и пустата плоча над мене,  сянка тъмна не ще му метне. В пъти стрелката да се плъзне, сърцето ми отдадено не се хлъзне. Времето каквото и да донесе, пак мислено докосвам те. Наоколо спряло е, няма цветове, откакто не се виждаме. Казах, че мога без тебе, но тогава бе и сега е загуба на време. Портрета общ задраскахме, а как и извън него може да рисуваме. Душата ми лъвски се бореше, но инатът ти ме водеше. С какви ли не думи ме бодеше, не те мразя, а болеше. Не мога да те върна, вече не, разбрах го, как това ранява ме. Духът ми силен не иска да се предаде, така обичам те. Събираме прах, не се доближаваме,  без да знаеш, пак заедно побеляваме. Когато нощта с покривка се завие, с лунната лампа светя, гледам те. Събраха ни отгоре големите гласове, а сега и случайността си прави пасове. Около мен въртят се призрачни ни ликове, минават в съня, прощават си, само митове. Възмъжах, детството е далече, но за детската ми любов няма лек вече.  Как сбогом да ти се каже, като друго чувство сабя ще му покаже.      Посягам в тъмното с ръце, и чакам някакво бъдеще.  Тъй като любовта ми бе и ще е, не защото, а въпреки че, ще се радвам само да си добре, макар с друг да са ти в плет дланите. Ще бърша спомените, май така правиха влюбените. И кога стара обикаляш градините, пак ще съм до теб, дори и не сред живите. А може би така ще се развие, че перото и повече ще разкрие.  Като в пример да си окапят годините, и да препречим пътя си с бастуните.  До близка пейка да се подпираме, без да се познаем, да комуникираме. И да дойде мига за роднините, и да извадим от джобове сниманите. Неусетно да покажем и тези на любимите, изненадани да съберем половините. В захлас и очи сменящи посоките, да съживим отново кокалите. Да се събудим  заедно веднъж още, без страх, че щом не чезне, тепърва ли ще. Време неразделно до края ще е с мене, но и надеждата до смъртта ще се пене. Време си между онези две, но "обичам те" живее не само приживе.  Време неразделно прави го от мене, цъфтежа на посятото любовно семе.    2015г.   третият