Прекрачваш прага ми желана
чиста, светла, ангелски красива,
чакана, бленувана, мечтана...
Разпуснала коси....река пенлива.
Време е за истинска Любов.
За скритите във нас копнежи.
За сбъднати мечти и смисъл нов.
За огъня на нашите стремежи.
Сърцата ни ще бият в ритъм страстен.
Душите ще се носят из ефира.
Умът ще бъде неподвластен.
Телата своя азимут намират.
София
28.06.2017 г.
© Владимир Владимирович Всички права запазени