Време за обичане
Може би е късно за романтика.
Пустата, къде ли се е скрила?
Може би в плача на листопади
в дрипаво гнездо се е завила,
може би отлитащите щъркели
някъде на юг са я отнесли,
може би отеква разпокъсано
в някой стих от много стара песен,
може би проблясва закачливо
в ъгълчетата на детските зеници,
може би увяхналите рози
пазят аромат от дни предишни?
Може би е късно за романтика,
но сърцето - пусто, не старее,
още тупка в ритъм и лудува
и нехае, че коси белеят,
че сме изкривени ревматично...
Среща утре - пред кварталната аптека.
Ще те чакам, моля те, не тичай,
с тези два бастуна - по-полека.
Страстно ще "разнищим"сериала,
чак докато слънцето залезе,
ще си смигнем скришом зад "диоптрите"
и в усмивка ще блестят протезите.
Уж случайно ще докоснем длани.
Кротко, старче, спазваме приличие.
В пулса ни звънят безброй камбани:
"Винаги е време за обичане..."
Лондон, Май 2014'
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Чакърова Всички права запазени
