Време за сбогом
Сбогом да кажа – не искам,
душата прощава за всичко.
В прегръдка до болка те стискам,
сърце ми уж люби, а е самичко.
Време - разделно за тебе е вече,
отхвърляш ласките мои любящи.
Колко любов и сълзи от очите изтече,
макар думите ти да бяха към мене щадящи.
На прага с усмивка затръшваш вратата,
за последно поглеждаш - влюбени очи.
За ден, за два в ридание изпадаш ти самата,
но след месец или седмица само – забравила, не ти личи.
А моята мъка боли, не престава,
сърцето те търси, за тебе все пита,
животът отлита - време не остава,
а истинската любов остава неоткрита.
Време за сбогом – нека простим и забравим,
пътища чужди ще следваме ние,
чувствата святи самотни ще оставим,
а от утре ще се мразим и говорим на Вие...
О’ Донован
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Николов Всички права запазени
