10.12.2017 г., 22:17 ч.

Тъжна вест 

  Поезия » Философска
586 1 5

Времето се втурва през прозореца -

деня да гони тихо, неусетно.

В очите ни оглежда се отронено,

секундите тъгуват, мимолетни.

 

Бърза към вратата на безкрая,

отдавайки живота си, но дръзва -

за нас по нещо ценно да узнае,

а след това забравено се хлъзва

 

в небитието. И  почти безпулсно

се влива във пороя на вселената…

Беше! И безславно ни напусна!

Времето остави пуста сцената.

 

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??