Времето може да спира
На излизане в ранната утрин,
вместо свежият въздух да глътна,
душата си широко отворих
и поех дълбоко и силно...
вдишах теб.
Времето спря на разсъмване...
Онемелите росни тревици
се усмихнаха на моите плитчици.
Тротоарът се сля със шосето,
а шофьорът се прозина в купето.
Тишината застла улицата и заспа...
времето спря...
Запулсира във мен,
жива струйка в кръвта ми.
В мисълта ми потече,
свежо планинско поточе...
Докоснах със устни времето спряло,
а душата ми накичена зазвъня.
Едно звънче подарено...
разбули всичките тайни,
съживи в мен любовта,
а времето, като на шега
... ей така... спря.
вместо свежият въздух да глътна,
душата си широко отворих
и поех дълбоко и силно...
вдишах теб.
Времето спря на разсъмване...
Онемелите росни тревици
се усмихнаха на моите плитчици.
Тротоарът се сля със шосето,
а шофьорът се прозина в купето.
Тишината застла улицата и заспа...
времето спря...
Запулсира във мен,
жива струйка в кръвта ми.
В мисълта ми потече,
свежо планинско поточе...
Докоснах със устни времето спряло,
а душата ми накичена зазвъня.
Едно звънче подарено...
разбули всичките тайни,
съживи в мен любовта,
а времето, като на шега
... ей така... спря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
