10.10.2006 г., 15:59 ч.

Времето може да спира 

  Поезия
588 0 4
На излизане в ранната утрин,
вместо свежият въздух да глътна,
душата си широко отворих
и поех дълбоко и силно...
вдишах теб.
Времето спря на разсъмване...
Онемелите росни тревици
се усмихнаха на моите плитчици. 
Тротоарът се сля със шосето,
а шофьорът се прозина в купето.
Тишината застла улицата и заспа...
времето спря... 
Запулсира във мен, 
жива струйка в кръвта ми.
В мисълта ми потече,
свежо планинско поточе...
Докоснах със устни времето спряло,
а душата ми накичена зазвъня.
Едно звънче подарено...
разбули всичките тайни,
съживи в мен любовта,
а времето, като на шега
... ей така... спря.


© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??