Oct 10, 2006, 3:59 PM

Времето може да спира 

  Poetry
565 0 4
На излизане в ранната утрин,
вместо свежият въздух да глътна,
душата си широко отворих
и поех дълбоко и силно...
вдишах теб.
Времето спря на разсъмване...
Онемелите росни тревици
се усмихнаха на моите плитчици. 
Тротоарът се сля със шосето,
а шофьорът се прозина в купето.
Тишината застла улицата и заспа...
времето спря... 
Запулсира във мен, 
жива струйка в кръвта ми.
В мисълта ми потече,
свежо планинско поточе...
Докоснах със устни времето спряло,
а душата ми накичена зазвъня.
Едно звънче подарено...
разбули всичките тайни,
съживи в мен любовта,
а времето, като на шега
... ей така... спря.


© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??