Djein_Ear (Евгения Тодорова) Djein_Ear (Евгения Тодорова)
7 1.6K
Oct 10, 2006, 3:59 PM

Времето може да спира

  Poetry
741 0 4
На излизане в ранната утрин,
вместо свежият въздух да глътна,
душата си широко отворих
и поех дълбоко и силно...
вдишах теб.
Времето спря на разсъмване...
Онемелите росни тревици
се усмихнаха на моите плитчици. 
Тротоарът се сля със шосето,
а шофьорът се прозина в купето.
Тишината застла улицата и заспа...
времето спря... 
Запулсира във мен, 
жива струйка в кръвта ми.
В мисълта ми потече,
свежо планинско поточе...
Докоснах със устни времето спряло,
а душата ми накичена зазвъня.
Едно звънче подарено...
разбули всичките тайни,
съживи в мен любовта,
а времето, като на шега
... ей така... спря.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0