gabrielle (Габриела Цанева)
105 100
31.07.2010 г., 21:59 ч.

Времето тича през нас 

  Поезия
1503 0 2

Не знам

как да продължа -

с Вчера ли?

С Утре ли?

 

Само Днес

да не е;

да не е Сега;

да не Е.

 

Препускаме -

от минало

към бъдеще.

 

И няма настояще.

 

Страх ни е -

в точката на настоящето

да сложим нулата

на координатната

система на Времето.

 

И бягаме.

 

Препускаме

по трите взаимно

перпендикулярни оси

на пространството -

насочени към

дъното,

високото,

простора.

 

И бягаме.

 

Изтръгваме се

от трите взаимно

перпендикулярни оси

на времето,

насочени

към миналото, от което

искаме да се измъкнем;

към бъдещето, в което

искаме да се промъкнем…

към…

настоящето…

 

Остър меч,

насочен

към ума,

сърцето,

същността…

 

Като игла

от нажежен метал;

като кинжал -

настоящето

ни съсича.

 

Времето

тича

през

нас.

© Габриела Цанева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??