Времето тича през нас
Не знам
как да продължа -
с Вчера ли?
С Утре ли?
Само Днес
да не е;
да не е Сега;
да не Е.
Препускаме -
от минало
към бъдеще.
И няма настояще.
Страх ни е -
в точката на настоящето
да сложим нулата
на координатната
система на Времето.
И бягаме.
Препускаме
по трите взаимно
перпендикулярни оси
на пространството -
насочени към
дъното,
високото,
простора.
И бягаме.
Изтръгваме се
от трите взаимно
перпендикулярни оси
на времето,
насочени
към миналото, от което
искаме да се измъкнем;
към бъдещето, в което
искаме да се промъкнем…
към…
настоящето…
Остър меч,
насочен
към ума,
сърцето,
същността…
Като игла
от нажежен метал;
като кинжал -
настоящето
ни съсича.
Времето
тича
през
нас.
© Габриела Цанева All rights reserved.
