Izrezka (Калина Стоянова)
29 0
21.01.2011 г., 23:38 ч.

Връх 

  Поезия » Друга
441 0 1

 

Сам и начумерен

сред облаци,

самотен и скован,

не хвали никого –

за да го похвалят,

не гали никого –

за да го пожалят.

Сам към себе си

е зъл

и само  думите му

верни –

ветровете –

нашепват

мирова печал.

Стърчи огромен

и студен,

а чака

някой.

Да го изкатери.

И  целуне

над облаците

слънчевия

връх –

събрал началото

на световете

и с леден дъх

ги приковал отгоре.

Да светят.

И да мечтаят –

както той

мечтал...

© Калина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??