Връх
623
0
1
Сам и начумерен
сред облаци,
самотен и скован,
не хвали никого –
за да го похвалят,
не гали никого –
за да го пожалят.
Сам към себе си
е зъл
и само думите му
верни –
ветровете –
нашепват
мирова печал.
Стърчи огромен
и студен,
а чака
някой.
Да го изкатери.
И целуне
над облаците
слънчевия
връх –
събрал началото
на световете
и с леден дъх
ги приковал отгоре.
Да светят.
И да мечтаят –
както той
мечтал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Стоянова Всички права запазени
