29.01.2009 г., 13:19

Връщане

722 0 5
Погледнах

напред

във времето

бъдещо

и изненадващо

не се открих

в пътя ми познат

и тръгнах

в посока

неизвестна,

не знаейки,

че ще се срещна

със своя ад!

 

А в него

разминаваха се

чувствата,

покварени

от измами и лъжи

и там

в него

те

общуваха си

злобно,

заедно с

песимистични дни!

 

Уплашена

от пътя

неизвестен,

обърнах гръб

на този ад,

побягнах

назад

и скрих се

във времето

минало,

очакващо

душата ми

в светлия си цвят...

... където

мислите

оптимистични

гледаха се

с надежда

с  моето сърце...

... и там

в него

беше ми

уютно

и

не позволих

на разума си

обратно

да ме отведе!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърцето - в съюз с оптимистични мисли!
    Браво, Славея!
  • Благодаря ти, Владимир! Усмихната и емоционална вечер!
  • "Сърце, сърце...ти за всичко си едно!" И убежище сетно на бурните ни дни...Сърдечни поздрави!
  • охо...това би трябвало да го приемам като комплимент?
    Имайки в предвид, че е написано от Майстор Сладкар, който знае, че нишестето не е толкова сладко като сметаната, нали???
  • ... нишесте

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...